Да кажа, че бях завладяна от „Паразит“ от началото до края, е слабо казано. Неговият стил на заснемане с помощта на фартово движение на камерата е очарователен. След като бях гледала няколко корейски филма по време на Лондонския фестивал на корейския филм, бях запозната с обичайните жанрове, използвани в такива филми, но „Паразит“ сякаш не се поддаваше на сравнение с нито един от тях! „Паразит“ е комедия, по странен начин при това, но също така е трилър, който разгръща темата за класовото разделение, наред с други жанрове, и ни разказва семейна история, и затова вероятно ще се хареса на зрителите от всички възрасти.

„Паразит“ наистина заслужава да се гледа в киносалон, за да се оценят нюансите му и стилната кинематография. Накратко казано, за да избегнем ефекта на спойлерите, „Паразит“ разказва историята за взаимоотношенията между семействата Парк и Ким, второто от които е безработно, чиито контрастиращи светове се сблъскват с дълготрайни последици.

[...] Пон Джун Хо успява да предизвика интереса на публиката с ярко осветени кадри, съчетани с ефективно използване на вътрешното пространство, и с изненада разбираме, че при киноповествование, продължаващо 2 часа и 12 минути, повечето сцени се случват в дома на семейство Парк. Прозаичните елементи на домашния уют са показани в интригуваща перспектива, демонстрираща таланта на Пон Джун Хо. Действието във филма се разгаря на бавни обороти, но ще се насладите на прокараните в него красота и находчивост, тъй като „Паразит“ ни оставя с убеждението, че се развива само на едно ниво, но всъщност е многопластова продукция, описваща социалния реализъм с чувство на съпричастност и патос.

Играта на актьорския състав е завладяваща, всяко движение на лицето и всяка сцена са подчертани, дори самото изкачване и слизане по домашното стълбище носи скрит смисъл, който камерата фрагментира. Благодарение на ефективното използване на пространството, във филма са пресъздадени различни нива на тревожност, а необичайните ъгли на камерата и драматичните метеорологични условия засилват това усещане. „Паразит“ има сюрреалистичен характер, който се подчертава от неговата музика, а освен това в него са втъкани елементи на абсурда, сътворени изключително изкусно, което го превръща в истинско кинематографично вълшебство. Очевидната зловеща нотка на „Паразит“ със сигурност ще ви държи в напрежение и няма как да не откриете общи черти с похватите на филмовата школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са много впечатляващи, придават широта на ролите си и умеят да предизвикат емоционален отклик у зрителя, като същевременно изглеждат непринудено готини. Когато Ки У и Ки Джонг Ким работят в дома на семейство Парк като частни учители, те действително са олицетворение на онзи тип образователни специалисти – равнодушни, но привлекателни, които създават аура на мистицизъм с неизказаните си, почти митични техники на преподаване. Просто актьорите Парк Со Дам и Чой У Сик, в ролята на Ки У и Ки Джонг, са завладяващи в различните посоки, в които ни отвежда „Паразит“, и изпълняват тези роли с лекота, като приканват публиката да бъде на тяхна страна.

[...] „Паразит“ е забележително произведение на изключително умело филмово изкуство. Това е филм, който трябва непременно да се види и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на датата на пускането му на широк екран в Обединеното кралство.