Твърдението, че „Паразит“ ме завладя от самото начало до края си, е меко казано – стилът на заснемането му с проследяващи кадри е изключително увлекателен. След като вече бях гледал няколко корейски филма в рамките на Лондонския фестивал на корейското кино, бях запознат с типичните за тях жанрове, но „Паразит“ изобщо не се вписваше в тях. Наред с всичко друго, „Паразит“ има елементи на нестандартна комедия, но също така е трилър, сближава класовите различия и разказва семейна история, затова е вероятно да хареса на зрители от всякакви възрасти.

„Паразит“ наистина си заслужава да се гледа на кино, за да се оценят нюансите и стилната му кинематография. Накратко и без издаване на сюжета, „Паразит“ разказва историята за взаимодействието между семейство Парк и безработното семейство Ким, чиито контрастиращи светове се сблъскват един с друг с дълготрайни последици.

[...] Бонг Джун-Хо успява да прикове интереса на зрителите със светли кадри, съчетани с ефективното използване на закрити пространства, и е изнанадващо след 2-та часа и 12-те минути на филма да осъзнаеш, че всъщност повечето сцени се разиграват в дома на семейство Парк. Обикновените елементи на домашната среда са показани от интригуваща перспектива, която демонстрира усета на Бонг Джун-Хо. Действието се нагнетява постепенно, за да се насладите на красотата и находчивостта на „Паразит“, докато филмът ви убеждава, че се развива само на едно ниво, а всъщност е многопластов и обрисува социалния реализъм със съчувствие и патос.

Действащите лица са омагьосващи за гледане – всяка мимика и всяко тяхно действие са подчертани, като дори най-обикновеното качване или слизане по стълби може да носи скрито значение, фрагментирано от камерата. Ефективното оползотворяване на пространството чрез необичайни ъгли на камерата поддържа усещането за безпокойство, а драматичните климатични условия го засилват. „Паразит“ има сюрреалистичен характер, подчертан от музикалното оформление, а филмът използва и елементи на абсурда, приложени по такъв оригинален начин, че се получава истинска филмова магия. Видимата странност на „Паразит“ със сигурност ще прикове вниманието ви и би паснала добре във филмовата школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са впечатляващи и обогатяват ролите си, като ги правят реалистични и близки до зрителя, а същевременно изглеждат непринудено стилни. Когато Ки-Уу и Ки-Джонг Ким работят като частни учители в дома на семейство Парк, те определено въплъщават максимално нивото на безгрижен, сдържан авторитет, създавайки аура на мистицизъм с използваните от тях неизказани, почти митични техники на преподаване. Казано накратко, актьорите Парк Со-Дам и Чой Уу-Сик (във филма Ки-Уу и Ки-Джонг) завладяват вниманието на зрителите в различните посоки, в които се развива действието на „Паразит“, и изнасят ролите си безупречно, спечелвайки симпатията на публиката.

[...] „Паразит“ е забележително произведение на изключително умела режисура. Този филм не бива да се пропуска и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на датата на публичната му премиера за Обединеното кралство.